ПОУСЪМНЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОУСЪМНЯ̀ВАМ СЕ, ‑аш се, несв.; поусъмня̀ се, ‑ѝш се, мин. св. ‑ѝх се, св., непрех. Усъмнявам се малко в някого или в не‑

що или по отношение на нещо. — То е друго, но ти все пак поразмисли върху себе си, поусъмни се в личните си добродетели. Ем. Станев, ИК III, 10. Стопанските ръководители се поусъмнили в търговските му качества, но директорът се засегнал: — Брей, една слама ли не мога да закупя! — рекъл той. Черемухин, Ст, 1969, бр. 1199, 1. Пък веднага се сети, че крадеше от дискоса дребни пари и се поусъмни дали Господ ще му прости това. Т. Харманджиев, КЕД, 235. Често пъти като влезех в стаята на някого от вечните и професионалните комисари по министерството на просвещението, веднага затваряше чекмеджето на масата си и криеше нещо от мене. Един път се поусъмних дори, че правят програма някаква. Р, 1925, бр. 195, 1. Всичко вървеше добре, но ето насреща им .. изникна горският стражар. Той ги поизгледа и нещо като че ли се поусъмни. Тъкмо се беше запътил към Коля, когато Велко, сякаш предугадил мислите му, го изпревари. Ж. Колев и др., ЧБП, 129.