ПОУТЕШАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОУТЕША̀ВАМ, ‑аш, несв.; поутеша̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Утешавам малко, кратко време или от време на време някого. Революцията стоеше отпреде му, настръхнала и огнена като апокалиптически звяр, и това го поутеши за нещастието му... Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 23. А и госпожата искаше да каже нящо Нанку, някак да го поразговори, да го поутеши. Ив. Вазов, Съч. II, 196.

ПОУТЕША̀ВАМ СЕ несв.; поутеша̀ се св., непрех. Утешавам се малко, ставам по-спокоен; поразтушавам се. Само къде призори тя се поутеши и заспа дълбок сън. Ив. Вазов, СбНУ II, 90. И му се поиска да прочете веднага опозиционните вестници, за да се поутеши и поуспокои малко. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 126.