ПОУТИХВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОУТЍХВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от поутихвам. Сред заглушителната мълва всеки викаше и никой не чуваше .. Отдръпването му от трибуната докара едно поутихване. Ив. Вазов, Съч. Х, 76. Малко след поутихването на пороя Кепъл се показа зад тухлите и шпионското му око се впи в нас. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 12.