ПОУЧАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОУЧА̀ВАМ, ‑аш, несв.; поу̀ча, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Давам някому съвети въз основа на опита си, уча го, казвам му какво да прави, обикн. за негово добро; съветвам, напътствам. През всичкото време усещах, че Яворов ме смята за близък — нещо като малко братче, което трябва да ръководи и поучава. М. Кремен, РЯ, 23. Той [Славейков] поучава с миналото, за да отхвърли настоящето; а сам изучава настоящето, за да отгатне бъдещето. П. К. Яворов, Съч. III, 232. — Лисицата много обича рибата — поучаваше ме той [дядото]. Ем. Станев, ЯГ, 44. Чифликчията вторачваше тежките си очи в мене и много строго ме поучаваше: — Туй са пари — да ги харчиш умно и не за щуротии! А. Гуляшки, ЗР, 48-49. Учителят Милош Ванков поучаваше децата в училището и за чистотата на тялото, на храната, на жилището. Д. Талев, И, 292. Заженахме с тате рано-рано заранта, докато още не бе паднала росата от класовете. — Увивай ръкойката, ръкойката увивай — поучаваше ме баща ми. Кр. Григоров, Н, 104-105. // Назидателно напътствам някого с цел да се поправи; наставлявам. Майка ѝ не зе да я хока и да ѝ се кара, ами полекичка .. зафана да я съди и поучава. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 114. Майката .. го [Младенов] покани в кухнята, свариха кафе и Славов .. досадно го поучаваше, без да го поглежда. Х. Русев, ПЗ, 168. Колко пъти съм те поучавал, че покорна глава сабя не я сече. Ал. Константинов, Зн, 1897, бр. 16, 2. // Проповядвам, разяснявам и втълпявам постулатите на Божието слово обикн. в църква. И всеки празник пред амвона казвал хубави дамаскини, с които поучавал благочестивите християни в Словото божие и упътвал ги към праведен живот. Т. Влайков, Пр I, 89. Монасите го направиха пастир на козите си, а в празничен ден го посвещаваха в черковния ред и поучаваха на Божието слово. Елин Пелин, Съч. IV, 84. поучавам се, поуча се страд. и взаим. Народът ни е добър, народът ни е златен. Трябва само да се поучи, да му се посочи истинския път. Й. Йовков, ПГ, 10. "Често чувам баба и мама да се поучават: — Не е добре да правиш това и това — казва ту едната, ту другата."

ПОУЧА̀ВАМ СЕ несв.; поу̀ча се св., непрех. Научавам се на нещо, извличам поука за себе си. Той познаваше Маяковски още от преводите на Гео Милев и може да се е поучил на нещо и от него. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 321. И все пак от него аз се поучих много повече, отколкото той от мене. Научих да прониквам в секрета, във вътрешните стимули на едно литературно произведение. П. Росен, Сб??СЕП, 155. Искаше ми се да узная какво има по земята. Нещо ме караше да питам всеки срещнат, за да се поуча. Зл. Чолакова, БК, 134. Тия по-напред трябва да се поучат от г. Жинзифова как се пишат народни песни, а после вече да се вземат за перо. Л. Каравелов и др., ЗК, 18.