ПОУЧИТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОУЧЍТЕЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. 1. Обикн. за текст, слово — който съдържа поука и има способността да поучава, да наставлява; назидателен. За пример ще ви разкажа една история, кратка и неинтересна може би, но жална и поучителна. Елин Пелин, Съч. IV, 255. Всяка дума от тая присмехулна и поучителна народна сатира трябва да намери съответен музикален израз. Ст. Грудев, ББ, 28. В него [Рилския манастир] са се стичали поклонници от околните села и градове .. Това е заставяло проповедниците да превеждат и съставят поучителни слова на разбран народен език. Б. Пенев, НБВ, 44. Целта на г-на Павловича е висока и поучителна, защото със своите картини той желае да опознае българския народ с неговото прошедше колко-годе нагледно. Знан., 1875, бр. 14, 223. // Който съдържа текстове с такъв характер. Любен бързаше да се дига и бе продал за нищожна цена на г. Манчева .. всичките си издания: буквари, поучителни книжки и педагогически брошури. Ив. Вазов, Съч. ХII, 163.

2. Който е характерен, свойствен за поучение. Поучителен характер на слово. Поучително съдържание. // Който е присъщ на човек, който поучава. И с поучителния тон на мъдрец Нейко добави. Й. Йовков, Ж 1945, 45. Преди да излезе от палатката, каза сериозно, с дълбок поучителен глас: — .. Победите трябва да се печелят честно. Да запомните това! Цв. Ангелов, ЧД, 197. — Хубаво сте измислили тая работа — рече най-сетне председателят Христо Георгиев, човек в напреднала възраст и със строг, поучителен израз на лицето. Ст. Дичев, ЗС I, 400.