ПОУЧИТЕЛНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОУЧЍТЕЛНО. Нареч. от поучителен. — Нека болярите се карат, гръм да ги порази, ама ний, отроците, да не патим! — настави някой поучително. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 252. Филип вдигна поучително пръст: — Клео, що за възпитание? Когато стар човек се подхлъзне, прилично е младите да се правят, че нищо не са видели. Ем. Манов, БГ, 31. // С гл. съм в 3 л. ед. Означава, че нещо съдържа поука, поучение. Любенов: — Четете... Четете и ще проникнете в сърцето на един велик човек. Мария: — Трябва да е много интересно. Любенов: Не само интересно, но и поучително. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 360.