ПОУЧУДВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОУЧУ̀ДВАМ, ‑аш, несв.; поучу̀дя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Учудвам леко, малко; позачудвам.

ПОУЧУ̀ДВАМ СЕ несв.; поучу̀дя се св., непрех. Учудвам се леко, малко; позачудвам се. Като се намираше в своята работа все повече между люде, Дона бе станала по-разговорлива, по-свободна в обноските си към другите, та Борис, който не беше я виждал по-отдавна, се поучуди на нейната отвореност. Д. Талев, ГЧ, 183. — Да ѝ предам една покана за бригада. — Каква бригада? — поучуди се Павел. Б. Болгар, Б, 106.