ПОХ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОХ междум. Диал. За израз на възторг; ах, чудесно. Пиленцата, като видели, че баба им иде, посрещнали я, разкрилили крилца, затрепали с тях и взели да ѝ се хвалят: "Бабо, мене кака пох, пох!" — викало всяко пиленце. Христом. КМ II, 174. Отвън пох, пох, а отвътре ох, ох. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 18.