ПОХАПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОХА̀ПВАМ, ‑аш, несв.; поха̀пна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., прех. 1. Хапвам малко храна, набързо или от време на време. Тук пътниците почиват, похапват, посгряват се и тогава с нов запас от сили почват да възлизат по ребрата на Стара планина. Ив. Вазов, Съч. ХII, 171. Спира се [дядо Петко], почива, похапва и пак закрачва. Ал. Константинов, Съч. I, 285. Похапваме набързо. Мен ме не сдържа. Т. Влайков, Пр I, 300. // Разш. Непрех. Хапвам, нахранвам се добре. Па и тя има кеф, похапва, посръбва добре, до развеселяване. Ил. Блъсков, СК, 62. В този ресторант похапнахме доста добре.

2. Обикн. за насекомо — хапя леко или от време на време. Нещо ме похапва. похапвам се, похапна се страд. и безл. Но при тая опознавателна среща не само се танцуваше, а и богато се похапваше. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 30. Похапва се пет пъти на ден.

ПОХА̀ПВАМ СИ несв.; поха̀пна си, св. Разг. 1. Прех. Храня се, хапвам с удоволствие нещо. Вървиш си подир овчиците, свириш на шареното кавалче, похапваш си топла питка и сиренце, а после си пийнеш студена водица... О. Василев, УП, 52. — И аз рядко пуша. Но бонбони си похапвам. К. Калчев, ЖП, 216. Борис .. обичаше в неделен ден да се поразходи из софийските околности със служебната кола .. и да си похапне младо печено агне в крайпътните ханчета. П. Незнакомов, ХР, 49. Поскитва със другари, / похапва си месце, / посръбва си винце / и пуши хубави цигари. Д. Подвързачов, Б, 72. — Фашистите искаха да ни изморят, ама както виждаш, сега те подсмърчат, а ние сме живи. Даже медец си похапваме! А. Тодоров, ВН, 1958, бр. 2066, 4.

2. Непрех. Нахранвам се, хапвам си обикн. добре. — Божичко — извикало изненадано момичето, — кой ли ми пуска тия орехи?

— Аз — обадила се катеричката. Похапни си. Чичо Стоян, ДК, 39. Добре си похапваше той и ставаше все по-здрав и по-силен. К. Калчев, УЧС, 17. // Само несв. Обичам да се храня, като обикн. поглъщам повече храна, отколкото е нужно, за да се заситя; хапвам си. Криста изобщо не го [бебето] усещаше, само дето бе прибавила и неговия глад към своя, тъй че добре си похапваше. П. Вежинов, НБК, 354-355. Похапването — а Жени обичаше да си похапва, това се виждаше от пълничката ѝ фигура — започна сякаш да я успокоява. Б. Несторов, СР, 70.