ПОХАПВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОХА̀ПВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от похапвам и от похапвам си. Трапезата беше невиждана — имаше за похапване от всичко — вкусна баница, хубава шунка. П. Вежинов, ЗЧР, 44. — Какво да ти донеса за похапване, чичо? — попита угоднически снахата, като го придържаше за лакътя. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 269.