ПОХАПНУВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОХА̀ПНУВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Остар. Отгл. същ. от похапнувам и от похапнувам си; похапване. Като си пие кафето, работника са залавя за работата си; нъ след няколко часа той изново усеща нужда за подкрепление, нужда за похапнуване. Ч, 1872, бр. 13, 621.

— Друга (остар.) форма: поха̀пнувание.