ПОХАРЧВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОХА̀РЧВАМ, ‑аш, несв.; поха̀рча, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Изхарчвам; изразходвам. Божан не излизаше никъде и се боеше да похарчи пет пари за нещо. Елин Пелин, Съч. III, 69. Беше похарчил заплатата си само за една седмица и сега нямаше пари дори за цигари. М. Грубешлиева, ПИУ, 175. Бенко и Манило си правеха подробна сметка, преди да похарчат някой сент, и купуваха най-необходимото — хляб и приготвена на пакетчета супа от лук, която разтваряха в топла вода. Ал. Бабек, МЕ, 242. Чуди се Тодор, дзвери се, / къде имане да дене; / .., / накупи крави, волове, / набрал е девет сурии, / поарчи бели грошеве. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 305.

2. Разг. Продавам, разпродавам определено количество или всичко докрай; пласирам. Станка вече мислеше да похарчи и пендара — едничкото, което беше им останало от годежа. Г. Караславов, ОХ II, 522. Още сутринта похарчих стоката.

3. Прен. Разг. Оженвам, омъжвам някого; пласирам, настанявам. — Краставиците са като моми, не ги ли похарчиш навреме — свърши! Г. Караславов, Избр. съч. II, 384. — Хубава млеварка-девойка дойде ли ми на воденицата, гледам да я похарча. Ергените ги имам като в пазвата. Н. Попфилипов, РЛ, 11.

4. Прен. Разг. Изразходвам, употребявам, изконсумирам. Защо природата, като е дала раста и силата, и величествеността на тия борове, отказала е скъпливо няколко по-корави и енергични жилки на корена им, за да могат да са закопчаят по-дълбоко в земята? .., защо е похарчила за тия могущи стволове толкова жизнен сок, въздух, влага? Ив. Вазов, Съч. ХV, 53-54. — Милутине, май объркахме с бензина — каза той съвсем тихо .. — Не трябваше май да го похарчим до последна капка... П. Вежинов, ДБ, 136. Спирам на още пустия площад, влизам в кафенето и изпивам едно двойно еспресо, като похарчвам за тоя отдих точно осем минути. Б. Райнов, ГН, 219. похарчвам се, похарча се страд. и възвр. Баснословни, луди пари са се похарчили, за да се украсят разкошните галерии с най-редки картини и статуи. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 148-149. Драго ни е, ако научим, че новоизлязлата хубава книга се е похарчила в пет‑

стотин бройки всред шест милионното население на България. О. Василев, ЖБ, 38.