ПОХВАЛБА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОХВА̀ЛБА ж. Остар. и диал. Похвала (в 1 знач.); хвала. [Селяните] не са и знаели, че всички тия похвалби са падали като тежък камък на злобната фанариотска душа и се повдигала повече жлъчката му против ненавистните нему училища и учители! Ил. Блъсков, СбНУ ХVIII, 568. Калокир ся върна на Преслав зайедно с Патриция Никита .. и скришом размири Петровата душа с похвалби на неизказаната хубост на Марина. Ел. Мутева, РБЦ (превод), 8.