ПОХВАТ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОХВА̀Т м. 1. Начин на постъпване, на действие, при осъществяване на някаква работа, дейност, задача; способ, маниер, метод. Съдът е принуден да се задоволи с тези отговори, в които апостолът разкрива своите чудновати похвати на организатор. Ив. Унджиев, ВЛ, 340. Трябва да похвалим един писател, една детска глава, изписана с деликатен похват и много мила. С. Радев, Худ., 1909, кн. 4, 10. Г-н Ралис, с един тон, който не изключва тънкия дипломатически похват, декларира. БД, 1909, бр. 5, 1. Режимът на школата бе строг, занятията начесто, а основен педагогически похват — двучасовата беседа. Й. Попов, БНО, 129. Тактически похват. // Рядко. Начин на подреждане, на обзавеждане и др.; стил. В тях [новите блокове] своеобразно бе развит старинният родопски похват на преход между стая и веранда. Бл. Димитрова, ПКС, 350.
2. В литературата — художествено средство, чрез което се преследва или осъществява набелязана цел; прийом. Всеки от тези хора има своя област в разказването, свой особен стил и похвати. Н. Хайтов, ШГ, 26. В кулминацията на тази част Райчев отново прибягва към полифонични похвати, използувайки видоизменената популярна възрожденска песен "Боят настана". НК, 1958, бр. 9, 2. Стройният стих, .., разнообразието на стилни похвати (диалог, възклицания ..) правят произведението ["На гости у дявола"] сочно, образно, действено. Лит. ХI кл, 199.
3. Остар. Умение, способност да се прави, да се върши нещо, основани на знание, опит; сръчност. Чирачетата се уславят годишно и след 3-4 години чиракуване, според похвата и умението, което са придобили, стават калфи. Ст. Шишков, РН, 1905, кн. 4, 175. В процеса на своето творчество пастирът по нищо не отстъпва на школувания художник. И при него има замисъл и усилие да подчини резеца на придобитите похвати. СбНУ LV, 74.
4. Диал. Хватка, хващане. "Та честита тая майкя, / що родила тоя юнак! / Дузено му малка мома, / а пофато мажки пофат." Нар. пес., СбНУ II, 5-6. — "Любе Стояне, Стояне, / .., / отзаран мъртво осъмна, / що ти са ръце на пофат, / що ти са уста на подсмив, / що ти са очи на поглед?" Нар. пес., СбВСтТ, 972.
5. Остар. Повод, предлог, причина (Н. Геров, РБЯ IV). Да не им дадат похват. Н. Геров, РБЯ IV, 243.
◊ Има похват. Диал. Обича да покрадва, да пипа(Н. Геров, РБЯ).