ПОХВАТНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОХВА̀ТНО нареч. С похват, с умение, сръчност; умело, сръчно, ловко, изкусно, майсторски. Вечерта мъжете се прибраха, както винаги почти едновременно и невестата ги посрещна, поля им да се умият, сложи трапезата за вечеря, но така умело и похватно, сякаш тук бе израснала. Д. Талев, СК, 7. Тя разправяше и същевременно похватно и бързо шиеше на крачната машина някаква дреха. Ст. Дичев, ЗС II, 355. Дългите подвижни пръсти .. пълзяха по преписките, обръщаха листа, пишеха нещо, местеха, сливаха и всичко това вършеха тъй похватно, тъй леко. Д. Немиров, Д № 9, 10. Доказваше [Хаваджиев] "по чисто учен път", че две и две не правят четири и доста похватно нагласяваше някои фокуси с карти, с верижки, с монети и с носни кърпички. Г. Караславов, Т, 9.