ПОХВАЩАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОХВА̀ЩАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от похващам и от похващам се. След туй поучение изцери [Христос] само с похващане един прокажен, който .. поиска с голяма вяра изцелението си. Н. Михайлов, ССИ (превод), 122.