ПОХИТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОХИТЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Книж. Прич. мин. страд. от похитя като прил. 1. Който е отведен някъде насилствено, с принуда. Тук дирите се разклоняваха, пръсваха се на всички посоки. Една от тях беше по-дълбока, отколкото следва да тежи човек с такава големина на ходилата. Бурамара тръгна уверено по нея. Безспорно тя беше следата на този, който бе носил похитената девойка. П. Бобев, ОН, 113. И понеже цар Приам не рачил да върне похитената Елена, — гърците наченали десетгодишната обсада на Троя. Н. Михайловски, ОИ (превод), 68.

2. Който е взет, отнет, премахнат насилствено. Не желае той да остане и занапред покорна рая, както са биле и неговите прадеди. За тая цел, той дига днес оръжие .., търси своята похитена свобода. З. Стоянов, ЗБВ III, 315.