ПОХИЩАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОХИЩА̀ВАМ, ‑аш, несв.; похитя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Книж. 1. Вземам, отнемам насила, с принуда нещо или някого; задигам, отвличам, открадвам нещо от някого. Те поискаха и Искра, но момичето беше изчезнало.. Но стринка Минка, потъмняла, наежена като квачка, на която са похитили пилците, отвръщаше троснато, че не знае. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 215. — И това е нещо! — зарадва се силно Юлита. Значи има кой да ѝ вярва, че ще похити самолета, остава окончателно да си повярва тя самата. А. Мандаджиев, Съвр., 1980, кн. 1, 21. На онез, що похищават митри и икони, жезли и венци, /.., / анатема и позор, докле последен богомилец не умре. В. Марковски, ПЗ, 215. Той сега имаше разправии с Чоки, за опита да похити Славка и за убийството на няколко татари при стана му. Ив. Вазов, Съч. XIV, 142.

2. Прен. Отнемам като поругавам, осквернявам, потъпквам (чест, достойнство, свобода и под.). Милий народе, напомни си кой похити сичко това, щото беше за нас най-безценно, най-свято на света. НБ, 1876, бр. 11, 41.

3. Завладявам, подчинявам, покорявам. По онова време, когато агарянската рат бе разрушила столнината Търновград, бе похитила цялата горна земя българска, .. в каменната твърдина Мелник бе все още спокойно. П. Константинов, ПИГ, 23.

4. Изнасилвам, отнемам честта някому; обезчестявам. Какво ти каза? Разправи ли ти колко момичета съм похитил досега! П. Тодоров, Събр. пр II, 305. Минали [башибозуците] през село Медовница, похитили жените и народът се изселил. Ст. Станчев, НР, 12. В гората-закрилница намирали убежище в робството сърцати мъже като оня Караджа от рода на Балабанците, чиято сестра похитил на нивата Серт Мустафа от Куклен. Н. Хайтов, ПП, 14. похищавам се, похитя се страд. Дано дадеше Бог само, че и подир смъртта му да се изпълни неговото желание в туй отношение и дано не се похити и .. усвои останалия имот на покойния.! ПСп, 1787, кн. 4, 132.