ПОХИЩА̀ВАНЕ ср. Отгл. същ. от похищавам и от похищавам се; похищение, похитителство. Горните редове са взети от устата на едного от ораторите на митинга, станал на 6 май, за да се изкаже протест против похищаването на Тракия и отдаването ѝ на гърците. Ив. Вазов, Съч. XVII, 139.