ПОХИЩЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОХИЩЀНИЕ, мн. ‑ия, ср. Похищаване, похитителство. Нито един глас не се издигна в това съдбоносно събрание срещу похищението на народните права. С. Радев, ССБ I, 300. Ако хищник нападне някоя от ятото, то от цялото поле гаргите се струпват на мястото на похищението и часове наред кръжат, кряскат войнствено и гръмко, преследват нападателя и дълго не се успокояват от тревога и грижа по своята нещастна другарка. Ст. Дончев, ПНД, 34. И тъй са произлезли неволничества, робинства, похищения, продажничества, развращения и унищожения, които едно по друго, като измъчват слабата страна, т. е. женските поли, го правят като подигравка на страстите, опятняват историята на человека. П. Р. Славейков, Р, 1871, кн. 2, 3. После благородният Дук прочел един дълъг извод от писмото на Дейли Нюс, в което се описват подробно изгарянието на български села и похищението на български жени от башибозуци. НБ, 1876, бр. 11, 44.