ПОХЛИПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОХЛЍПВАМ¹, ‑аш, несв.; похлѝпна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. 1. Хлипам веднъж; изхлипвам. Притисна се на ръката му, похлипна и заплака неочаквано. — Какво ти и е, Лени? защо плачеш? — смутено питаше Ралев. О. Василев, Т, 80.

2. Хлипам, изхлипвам от време на време. След минута то заспа, но и на сън продължаваше да похлипва, да потрепва и да отваря от време на време ужасено очички, като да сънуваше, че хазяйката пак го бие и пъди. О. Василев, ЖБ, 443. Лальо я гледаше, усмихваше се бледо, улови ръката ѝ , после мълчаливо заплака, като поемаше от време на време дъх — както децата, когато похлипват. П. Славински, ПЗ, 89.

ПОХЛЍПВАМ², ‑аш, несв.; похлѝпам, ‑аш, св., непрех. Хлипам малко, кратко време. Детето похлипа малко за счупената играчка и заспа.