ПОХЛОПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОХЛО̀ПВАМ, ‑аш, несв.; похло̀пам, ‑аш, св., непрех. 1. Хлопам веднъж или поединично от време на време. Прозорецът похлопваше от време на време и изпълваше стаята с радостен звън. Й. Стоянов, ПД, 91. А като го [Доко] пуснаха от затвора
вчера, рече да си отиде в къщи. — Никого няма. Похлопа, повика, съседи се обадиха, жена му отишла и се главила ратайкиня. П. Тодоров, И II, 31. То [червеното хлопатарче] нямаше кой знае какъв глас, но похлопваше бавно, провлечено, като че пееше. Н. Нинов, ЕШО, 107. Щом стигна до вратата похлопа едно след друго и дваж и триж; но никой не излезе да отвори вратата. П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 125. Ето че иде булката / и на вратата похлопа:/ — "Отвори, любе Иванчо." Нар. пес., СбВСтТ, 404.
2. Хлопам малко, известно време. Тя не му отвори, защото знаеше, че ще похлопа минута-две и ще си тръгне.
3. Прен. Поисквам, потърсвам да получа нещо, помолвам за нещо (обикн. помощ, подкрепа). Из пътя Михал обясняваше изтънко на врачанеца, че българските букурещки първенци намислили да оглавят общината на новите преселници, да похлопат от тяхно име тук и там, дано някак им съберат пари за през зимата, за храна и подслон. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 326. Тя работеше из тютюневите складове на близкото градче .. После дойде кризата .. Нея никъде я не рачеха. Повъртя се тя, похлопа тук, п?хлопа там и замина за Пловдив. Г. Караславов, СИ, 302. Един диплом на юрист ми трябва, една кариера. Похлопах, помолих за стипендия. Ив. Вазов, Съч. XXV, 161. Големанов. Където Големанов похлопа, ще му отворят. Ст. Костов, Г, 56. похлопва се, похлопа се безл. Слага в куфара пижама, кърпа и непраните ризи. В това време отвън се похлопва. Н. Хайтов, ПЗ, 75. На портата се похлопа в това време и момчето отиде да отвори. Зл. Чолакова, БК, 57.
◊Похлопвам / похлопам на вратата (вратите). Разг. За нещо неприятно — ставам, настъпвам, случвам се; сполетявам някого. Щом се свърши войната и аз се демобилизирах, веднага сиромашията и неволята, стари и неразделни мои спътници, похлопаха на вратата ми. С. Северняк, ОНК, 201. Но похлопа ли нуждата на вратата, срамът бяга през комина. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 111. Старата похлопа на вратата и животът му се промени. Похлопвам / похлопам на нечия врата (порта, вратня); похлопвам / похлопам на вратата (портата) на някого. 1. Разг. Поисквам, потърсвам помощ, подкрепа от някого. Идущия път, с едно или друго, ще похлопам сам на вратата на "Мисъл", надявайки се на гостоприемство. ЛФ, 1958, бр. 2, 2. Затова / той учените ни в борбата призова: / чрез тях той на кои врати в Европа / не може да похлопа? К. Христов, ЧБ, 213. 2. Диал. Направям предложение за женитба на мома. Таз мома поисках, на друга вратня похлопах, все ме връщаха. М. Яворски, ХСП, 173.