ПОХЛУПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОХЛУ̀ПВАМ, ‑аш, несв.; похлу̀пя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Покривам някакъв отвор, затварям нещо открито с похлупак и под.; захлупвам. Не видиш ли ма — капак правя, капак за кладенеца.. — То нищо, Найдене, добре си наумил. Направи, ще го похлупваме. Отколе се каня да поставим капак... — обади се и баща му. Г. Райчев, ЗК, 115. // Поставям нещо под похлупак, покривам нещо, обикн. с похлупак; захлупвам. Пчелата поиска да опита това нещо [сладкото]. Едно дете, което си играеше наоколо, като видя пчелата взе една стъклена чаша и я похлупи. Елин Пелин, ПР, 22. Ще приближи да клъвне [птичката] и него зрънце, но щом протегне шия .. аз ще грабна калпака от главата си, ще я похлупя. А. Каралийчев, МИ, 22. Кацна пчела-пчелица / върху бяла парица, / похлупи я с калпаче / палавниче-юначе. В. Паспалеева, МСС, 8. И напълни стомна вино, / и заколи кокошчица. / Похлупи го под паница, / та че иди на гората. Нар. пес., СбНУКШ ч. III, кн. 7, 138.
2. Разш. Покривам изцяло някого или нещо; захлупвам. Широкият, разкривен покрив от почернели, обрасли със зеленикав мъх керемиди похлупваше цялата ограда, сякаш да я скрие от чужди погледи. Д. Талев, СК, 5. Бабичката смъкна мократа риза, разтри гърба и гърдите ми с вълнената си престилка и ми облече сухата прана риза. После отмести един доста голям камък, сложи под него мократа риза и я похлупи с камъка. СбХ, 1955, 138. Чавдар: — .. Видяхте ли вие как тази жена и този мъж се срещнаха в алеята преди малко?.. Стамен: — .. Дойде [мъжът] и седна до нея [жената]. разтвори вестник и похлупи книгата. О. Василев, Л, 75. Внезапно пред краката му изшляпа риба. Видя извития ѝ зеленикав гръб да лъкатуши на метър пред ръцете му. Хвърли се по нея с цялото си тяло и почти я похлупи. Ат. Мандаджиев, ОЩ, 88. ● Обр. Ламбата скоро угасна. Тъмнината, и тишината с нея, изведнъж похлупи, потисна всичко наоколо. Д. Талев, ГЧ, 309. Мракът кротко похлупваше земята. М. Яворски, ЕСВ, 102.
3. Диал. Поставям шапка, кърпа или под. на главата, така че да се закрият очите или цялото лице; нахлупвам, нахлузвам, захлупвам. "Брайно Найдене, Найдене, / .. похлупи калпак делийски, / разсучи мустак спаийски." Нар. пес., СбВСтТ, 399. На Димето атър останало, / па си слезна от враната коня, / и полупи калпак над очите / и порони сълзи до земнята. Нар. пес., СбНУ, 3. Сичките са моми / кърпи полупили, / сълзи поронили. Нар. пес., СбНУ XLVI, 205. // За шапка и под. — покривам главата така, че да не се виждат очите или цялото лице. Фу‑
ражката му бе смачкана и козирката похлупваше очите съвсем ниско. Вл. Мусаков, СбЗР, 405. Ако беше капата ръбата, щеше да се хваща на една глава, а тая се лови на всяка! Или ще похлупва, или ще стърчи, но ще се лови. Н. Хайтов, ШГ, 69.
4. Поставям нещо, обикн. някакъв съд с отвора надолу; обръщам, захлупвам. Като изпихме кафето, всеки трябваше да похлупи чашката си. Кр. Григоров, Р, 96. Тя пак се върна, доизми чашите, похлупи ги, за да се изцеждат и .. извади цигара да запали. Й. Радичков, СР, 229. Обливаше ги [чиниите] с чиста вода, оглеждаше ги да не е оставила петънце по някой ръб и ги похлупваше върху цъфналата като гюлова градина мушама на масата. О. Василев, ЖБ, 98. Разцепвахме тиквите наполовина, похлупвахме ги върху насветлените огнища, заривахме ги с прегоряла жар, а отгоре почвахме да печем мамулите. О. Василев, УП, 23. // Поставям някого или нещо с лицето, с лицевата страна, надолу; обръщам, захлупвам. — А, трябва да се е хлъцнало!"... — И майчинка намисли да му оправи кръстчето. Разсъблякоха детенцето голичко, похлупиха го по коремче. Б. Несторов, АР, 245. Неучтиво взе портрета от ръката ѝ и го похлупи на масата. М. Грубешлиева, ПП, 141.
5. Разг. В съчет. с лице, очи и др. същ. с предл. с, в, на, върху. Закривам (лице, очи) с нещо или притискам (лице, очи) в нещо. Сетне затваря корите и влиза в стаята си. Спуска завесите и похлупва лице върху леглото си. Вл. Мусаков, ЗР, 408. Те [момичетата] похлупиха лицата си с ръце и не смееха да погледнат към Ян Бибиян и Калчо. Елин Пелин, ЯБЛ, 144. Да имаше майка тя, как щеше да похлупи лице в полата ѝ и да си поплаче, да изплаче цялата си наболяла душа, както някога правеше като дете. П. Велков, СДН, 51. Бавно, с отмерени стъпки се заразхожда от ъгъл на ъгъл, но мъката ѝ нарастваше, сърцето я заболя — изохка гласно и похлупи лице на възглавницата. О. Василев, Т, 144.
6. Прен. Разг. С думи или постъпка постигам превъзходство над някого; захлупвам. Дойчинов очакваше някой от тях да възрази, за да го похлупи веднага. Но и двамата мълчаха, явно несъгласни с решението на околийския комитет. Ст. Даскалов, СЛ, 137. похлупвам се, похлупя се страд. При задушаването продуктите се заливат с бульон или вода колкото да не загаря съдът, но не повече, и се похлупват. Н. Сотиров, СК, 288. Слага се върху водата в чашата парче цедилна хартия .., веднага върху него се туря малко късче натрий и чашата се похлупва: подир малко натрият започва да гори с жълт пламък. Химия, V кл, 3.
ПОХЛУ̀ПВАМ СЕ несв.; похлу̀пя се св., непрех. Разг. Обикн. с предл. върху, на. 1. Закривам лицето и очите си, като лягам върху нещо или опирам лице на нещо; захлупвам се. Марин /рипва/ — Отивам си! /.. / Глория / спуска се да го догони до затворената врата, вика /. — Милий мой! / Похлупва се с бяс върху клавишите на пианото. / О. Василев, Л, 55.
2. Лягам или падам по корем с лице към земята; захлупвам се. Там [в Гетсиманската градина] той зел да скърби и да тъжи. Седнал на колена, похлупил се на земята и се молил да го освободи Господ от мъките, които трябова да изтегли. Д. Манчев, НН (превод), 111. Изведнъж спира край едно гробче .. Коленичва и се похлупва върху цветната могилка. Ст. Даскалов, СЛ, 548-549.