ПОХЛУПЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОХЛУ̀ПЯМ, ‑яш, несв. (остар. и диал.); похлу̀пя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Похлупвам. Когато исках да пека хляба си, запалях голям огън на посланото с черапици (тухли) огнище .., после го помитах добре, напокон турях там тестото, което похлупях с един разлат пръстен съд. П. Р. Славейков, РО (превод), 73. похлупям се, похлупя се страд.

ПОХЛУ̀ПЯМ СЕ несв. (остар. и диал.); похлу̀пя се св., непрех. Похлупвам се.