ПОХОДВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОХО̀ДВАМ, ‑аш, несв.; похо̀дя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., непрех. 1. Ходя малко, известно време. Походила тя някой и друг ден с него и когато да отидат да се разпишат, както му е редът, оказало се, че онзи си имал жена и дете, които неотдавна захвърлил. Б. Обретенов, С, 115. Когато владиката излезе, то баща ми походи малко назад-напред по одаята и проговори: — Луд е тоя човек, който пусти грък в своята къща; а по-луд е тоя, който даде пара на гръцки владика. Л. Каравелов, Съч. IV, 17-18. Децата поотрасли и станали добри ловци. Очувът им купил по една пушка. Они поодили още няколко време с нега на лов. СбНУ XLIX, 340.

2. Ходя от време на време, понякога. Най-после Неда, слава Богу, малко се позадигна. Зафна и да походва, като се подпира с тояжка. Т. Влайков, Съч. II, 234. Канят ни на събрание, аз все отказвам. Пенка гледам я, скрито взе да походва, но аз се дърпам. Кр. Григоров, Н, 51.

ПОХО̀ДВАМ СИ несв.; похо̀дя си св., непрех. 1. Ходя доста, до насита. — Нека, мари сватке, млади са още, нека да си походят сами, да се понарадват един на друг! К. Петканов, БД, 91. "Нечу се мале, млад женим, / ергенин че си поодим." Нар. пес., СбНУ XXII-XXIII, 38.

2. Забавлявам се, развличам се до насита. — E, синко, не припирай се толкоз в работа, походвай си.. Изляз низ селата, навиди род и познайници..! Дума му угрижения баща. А. Страшимиров, А, 567. Той очакваше всичко друго от сина си, но не можеше да предположи, че Илче, който обичаше и да си походва, и да си попийва, така скоро и лесно ще се реши да се откаже от ергенлъка си и ще поиска да свие свое гнездо и свой дом. Д. Спространов, ОП, 62.