ПО̀ХОДЕН

ПО̀ХОДЕН, ‑дна, ‑дно, мн. ‑дни, прил. Който се отнася до поход, който е свързан с поход, пътуване, използва се при пътуване и по време на поход. Недей така, не викай, нищо ти няма, момче! — успокояваше го Гарибалдов и вече бъркаше в раницата си за походната аптечка. Д. Калфов, Избр. разк., 201. А медицинска помощ?... За това въобще беше нелепо да се говори... Само из крайнините бяха устроени набързо няколко походни болници, но какво можеха да сторят те за стотиците хиляди пострадали? П. Бобев, К, 61-62. На Самоводския пазар задимяха походни кухни, варяха тлъста войнишка чорба и беднотията от Варуша тичаше обед и вечер с канчета и паници. Ем. Станев, ТЦ, 126. // За легло — сгъваем, удобен за пренасяне, пътуване. Стаята, която ни отвори, беше съвсем прилична — две походни легла, маса, грижливо огънати одеяла. С. Славчев, БФ, 234-235.

Списък на думите по буква