ПОХОЖДАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОХО̀ЖДАМ, ‑аш, несв.; похо̀дя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., непрех. Диал. 1. Тръгвам, потеглям, отправям се за някъде. Деверът като се приготви, качва се на коня и похожда за в годеницата, а момите го изпращат до вънкашните врата на къщата с тая песен. СбНУ VIII, 69. Ситан дъжд вали като маргарит, / моето либе на пут пооди. Нар. пес., СбНУ XI, 10. Па си дума крал Стефан: / "Добра ти среща, бре дедо. / — Дал Бог добро, крал Стефане. / Къде си така поодил?" Нар. пес., СбНУ XXV, 24.

2. Прех. Посещавам, спохождам, навестявам. Едно аскерлийче / .. / плаче и нарежда: /

— "Да ма знае нана, / на какви съм мъки, / .. / при мене би дошла, / мен би поодила, / мен би раздумала. Нар. пес., СбВСт, 74. "Снао Петрийо, Петрийо,/ какви са ора вашите / девет години минаа / от кво те тебе тук дали / никой те не е поодил." Нар. пес., СбВСт, 400. "Вчера си виждах вашите, врани си коне стегаа, /.. На теб на гости да додат / да додат да та поодат." Нар. пес., СбВСт, 543.

ПОХО̀ЖДАМ СИ несв.; похо̀дя си св., непрех. Диал. Тръгвам си, отивам си. След като се повеселят гостите до късно, почнат да си похождат. СбНУ VIII, 60. Кога беше рано, рано одзарана, / ка си пойде лудо, лудо та па младо, / .., и Мита си пойде със него да си иде. / Майкя ю говори: — Мито, мила черко, / къде ме оставяш, с него си поождаш? Нар. пес., СбНУ XLIII, 528. Че са е Бальо разсърдил, / па ъргнал [тръгнал] Бальо да си иде; / като си Бальо поожда, / руса го Вела изпраща, / па си на Баля говори. Нар. пес., СбНУ XXV, 33.