ПОХОРТУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОХОРТУ̀ВАМ, ‑аш, св., прех. Диал. Поприказвам, поговоря; похоратявам. За няколко дни от Пловдив си дойде Къцю, но през цялото това време той бе все отвъд, при Тоня. Кировица не одобряваше тази дружба със сина на етърва ѝ, но сега нито можеше, нито имаше време да го откъсне, нито дори да му похортува. Г. Караславов, ОХ IV, 307. Тя като са научи, че син ѝ дошел до този ред, щото е намислил да продава един от най-хубавите дюгени, .. накани са една вечер да излезе пред него, да му похортува, че ако ще я и уби. Ил. Блъсков, ПБ I, 121. Не ни остава време да похортуваме за неправилното разместявание на знаковете на препинанието и за неправилното съставление на някои думи от Буквеника. БКн, 1895, кн. I, 237-238. похортувам си взаим. "И между тръните ма роди, мамо, но ма роди с късмет!" — Нали знаеш какво казват старите хора" — обадила се друга. Жените се позасмели, похортували си още някоя и друга дума и се разотишли. Ст. Грудев, ББ, 75. — Хайде, лека нощ, дядо Къньо, че е време да слизам надолу, пък утре ще си похортуваме. П. Константинов, ПИГ, 169.