ПОХОТЛИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОХОТЛЍВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който е обхванат от похот, склонен е към похот; сладострастен, сластолюбив. Което знаеше, Ана го каза.. Няколко оскъдни подробности, съответствуващи изцяло на дадената от Любо характеристика — бонвиван и развейпрах, застаряващ любовник, привързан по едни или други причини към една доста похотлива, доста суетна и дос‑

та невярна приятелка. Б. Райнов, НН, 275. Сара Ишантураева изпълнява ролятя на Джамили — неволница в харема на един бей — коравосърдечен, алчен и похотлив господар. А. Каралийчев, С, 152. Още от дете Асен стана затворен скептик за разлика от брат си, който .. израсна уверен в себе си и гледаше на живота с очите на похотлив мъж. Д. Кисьов, Щ, 14.

2. Който изразява похот; сладострастен, сластолюбив. Певицата малко ги [посетителите] привличаше и занимаваше, затова пък тя се радваше на вниманието на почитателите си турци. Те я обсипваха с пламенни и похотливи погледи, които я опипваха. Д. Спространов, С, 46. Младоженецът улови младоженката за ръка и я поведе навън. Дигнаха се подире им оглушителни викове и писъци през несдържан, похотлив смях. Д. Талев, С, 236. Тяхната дива с похотливи кълчения игра увеличи възторга. Ив. Вазов, Съч. XIII, 265. Верчето беше вдигнала похотливата си физиономия към тавана и по изражението ѝ се четеше: "Остави ме на мира ..". В. Пламенов, ГШ, 56.