ПОХРИСТИЯНЧВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОХРИСТИЯ̀НЧВАМ, ‑аш, несв.; похристия̀нча, ‑иш, мин.- св. ‑их, св., прех. 1. Правя някого християнин; покръствам. — Кой му е крив [на Керим пехливана], че не знае да се бори? — Дигна го като кръстник кръщелник. Да не искаше да го похристиянчиш? — Ако ме бяха оставили, хубаво щях да го похристиянча! К. Петканов, Избр. съч., 19. Лозарската чест на Варна беше изцяло гагаузка и в това море от похристянчени някога, но досущ непросветени кумани, се топяха като случайни капки всички български отпръски. А. Старашимиров, Ант., 300.

2. Приобщавам, сближавам някого, нещо с християнската вяра. Боляринът беще свой човек, .. не притискаше осенчани чак толкова, че да го намразят, а попът гледаше през пръсти на езическите обреди, дори се стараеше някак да ги похристиянчи, да ги сближи с християнския календар. А. Гуляшки, ЗВ, 9-10. похристиянчвам се, похристиянча се страд.

ПОХРИСТИЯ̀НЧВАМ СЕ несв.; похристия̀нча се св., непрех. Ставам християнин.