ПОХРУПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОХРУ̀ПВАМ, ‑аш, несв.; похру̀пам, ‑аш, св., прех. и непрех. Хрупам малко, известно време или от време на време; похрупквам. Едра черна коза се появи на прага .. — Рогушке, Рогушке! — извика Лука с добър и разнежен глас — омръзна ли ти сама? Има ли що да похрупаш, да се позалъжеш? Ст. Загорчинов, ДП, 48-49. Лениво / навели към земя глави / коне казашки и похрупват / тревица сочна те. К. Христов, ПХ, 82.