ПОХТА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀ХТА¹ ж. Остар. и диал. 1. Желание, апетит (обикн. за ядене); ищах, охота. — Направи салата и дай плоската с ракията, да ни отвори похта — рече тъстът. Ем. Станев, ИК III и IV, 409. Има наистина няколко белега, които ся показват на трудна жена, а тия са напр. слаба похта (ищах) за ядене, .. слабост. Й. Груев, ММ (превод), 3. Когато пияний са пробуди и отрезнее, усеща ся ослабнал и трепере .. има треска .., а пък похтата (ищахът) му е съвсем развалена; мазно ястие особно не може да търпи. Лет., 1869, 112.

2. Намерение, желание. С друга похта дойде той насам: / "Да се видиме, вика, със чичови, / с твоя, тате, късовския род." Н. Марангозов, НПС, 121. Невестата водели най-ближните ѝ роднини при младоженеца .. Тук 14 деня невестата носела було и така забулена остаяла и тогава, когато мъжът ѝ се приближавал заради съпружеска похта. СбНУ VI, 130.