ПОХУЛВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОХУ̀ЛВАМ, ‑аш, несв.; поху̀ля, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Отнасям се критично към нещо, отричам или хуля нещо; охулвам, оклеветявам. Но сетне, когато Яворов изневерява на социалната дейност .. Маринополски обръща гръб на своя някогашен любимец, почва да го отрича като човек и накрай го похулва като писател. Ив. Богданов, СП, 117. — Аз вярвам във всичко, което говори и изповядва отец Григорий — каза тихо, но твърдо Теодосий. — .. Аз съм негово духовно чедо и няма да похуля своя баща. Амин! Ст. Загорчинов, ДП, 56. Добро ли е на нинешното время .. да иска някой да похули родството си, да ся отрича от родителите си, защото били прости. БКн, 1859, кн. I, 78. Щом стане дума за възкресението на Христа, за великата победа над смъртта, изведнъж започваме да се усмихваме снизходително, готови да похулим Бога. Дем., 1990, бр. 46-47, 4. похулвам се, похуля се страд. и възвр. И станал причина да ся пръснат неблагоприятни слухове и да ся похули Габровското училище. П. Р. Славейков, ГУ, 49. Стори дерзостно и смелно намерение, за да намери път, за да иде в Индия ..; предложи намерението си, но не получи одобрение; похули са като мечтател и лъстец. Е. Васкидович, ПП (превод), 51.