ПОХУЛНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОХУ̀ЛНИК, мн. ‑ци, м. Диал. Хулител, клеветник. А моя път горчив е и жесток. / И сам по него ме поведе Бог: / през злобата на ближните и бесний / рев на сганта похулници несвестни. П. П. Славейков, Съч. IV, 189. — Де, свирете! — той [Ненко] извика, / тука ли си, Ружке? — / твойто либе веч пристига, / радваш ли се, душке?... / — Млък, не думай, похулнико! — страшно Иван кресна: / — Излез, тука да те видя, — / ножът Ненков блесна. Ц. Церковски, Съч. II, 272.