ПОЦВИЛВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЦВЍЛВАМ, ‑аш, несв.; поцвѝля, ‑иш, мин. св. ‑их, св., непрех. 1. Цвиля малко, еднократно; изцвилвам. Дорде си рада издума, / войводата с кон на врата. / Той похлопа, кон потропа, / той повика, кон поцвилва. Нар. пес., БНР, 65.

2. Изцвилвам от време на време. Дума да не става, че кобилката е хубава.. Току вдига крак, после друг и поцвилва. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 373. Я стани, Димчо, я стани / конче ти стои на пайвант / не яде, Димчо, не пие, / .. за тебе жално поцвилва. Нар. пес., БНП, 1908, 79-80.