ПОЧАК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀ЧАК м. Остар. и диал. Отсрочка; почек. Чл. 654. Действително е да са дава поръчителство с почак за дълг с почак; а почакът на поръчителството може да е не само равен с почака на дълга, но и по-дълъг от него. Хр. Арнаудов, 151. Като са докаже, че длъжникът е притеглил загуби .. и последствие съдилището като одобри да му са даде един съразмерен почак за изплащането на дълга, той са дава и определя в решението. ДЗОИ I (превод), 238. Несъстоятелният длъжник, ако има съдлъжници, неизпаднали в несъстоятелност, не са лишават от благодеянието на почака поради несъстоятелността на съдлъжника си. ДЗОИ III (превод), 154.

◊ На почак. Остар. и диал. На вересия, на кредит, на доверие. На почак .. се продава и купува. С. Бобчев, Н, 1884, кн. 5-6, 498.