ПОЧАКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЧА̀КВАМ, ‑аш, несв.; поча̀кам, ‑аш, св., прех. и непрех. Чакам малко, кратко време или понякога. — Милено!... Чедо! — Е, ида де! — обади се високо Милена, и настави: — Защо ме вика сега? Нека почака. Елин Пелин, Съч. I, 86. — Тате — каза Юрданица, — ти пък в най-големия пек си тръгнал! Да беше почакал да се захлади! И. Петров, МВ, 8. Затваря след нея вратата и я заключва. Почаква, докато стъпките на Вида по стълбите заглъхнат, след туй отива до долапа. Й. Йовков, Б, 134. Па стана Дамян да иде, / а Тодорка си му думаше: / "Постой ми, байко, почакай, / дано и тате да доде." Нар. пес., СбНУ XLVI, 27. почаква се, почака се безл. — Такова ли време избрахте да ме карате, господин старши! Можеше да се почака, — говори Лисичката и цапа из калта. Елин Пелин, Съч. I, 214. Трябваше да се почака няколко дни, за да се види какво ще стане. Х. Русев, ПС, 73.