ПОЧАС —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀ЧАС нареч. Диал. След малко, по-после, по-късно. Мъжо ѝ како си греел ръцето на огнището, капнала една капка [мляко] на едната му ръка. Он я обришал. Де по̀час, па капнала и друга. СбНУ XLV, 391. Сега що можеш да уработиш, за почас да не оставяш, защо много пъти ся вредиш. А. Гранитски, ПР (превод), 113.