ПОЧВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПО̀ЧВАМ, ‑аш, несв.; по̀чна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. по̀чнат, св. 1. Непрех. Със съюз да и следв. гл. Пристъпвам към извършването, началото на действието, означено със следващия глагол; започвам1, захващам1, начевам. Войниците прекараха една нощ по-студена и по-мъчителна, отколкото в окопите, и на другия ден още почнаха да си строят землянки. Й. Йовков, Разк. I, 6. Тук пътниците почиват, похапват, посгряват се и тогава с нов запас от сили почват да възлизат по ребрата на Стара планина. Ив. Вазов, Съч. XXII, 171. Понеже старецът държеше ключа на кръчмата сам и сам отваряше и затваряше .., то Божан подозре, че той там крие парите си и почна да го следи. Елин Пелин, Съч. III, 28. Время е, българе, крайно время е да почнем вече да освобождаваме с мъдрост българския дух от каквито и да са предрасудки и раболепства. В. Пундев, Ч, СбПер. п I, 93. // Самост. обикн. пред или след пряка реч, при изпускане на глаголи като: казвам, говоря, съобщавам, обяснявам и под.Започвам1 да говоря. Благолажът поглади бялото мъниче .., шавна още веднъж и почна: — Едно време, в някое си царство, имало една царска дъщеря. Елин Пелин, Съч. I, 8. На обед даскалът пак минава край бакалницата на бай Коста и пак почва за проклетата панерка със сухи дренки. Хр. Смирненски, Съч. III, 76. — Слушай, синко! — почнал тихо / аз поемам тежък път, / който води надалече / от добрия роден кът! Ив. Радоев, КХЛ, 4.
2. Прех. Поставям началото на някаква дейност, действие; започвам1, начевам. Великин се усмихна. — Аз почвам нов живот. Господин докторе, ти си мой спасител. Й. Йовков, ЖС, 212. — Ти, господин Найдене, все казваш: в случай, че императорът реши, в случай, че императорът почне войната... — рече Рашко колебливо. — А кога ще реши? Ст. Дичев, ЗС I, 327. Аз ще остана тук по всяка вероятност още около 5-6 дена. Не ми се напуща тъй скоро това място, но ще трябва да се прибера, за да почна баните — ишиасът ме доста мъчи. Ив. Вазов, ПЕМ, 137-138. Болярката и Милош почнали разговор за известията из молдавската земя. Ст. Ботьов, К (превод), 156. Почвам строеж. △ Почвам упражнения. △ Почвам песен. ● Непрех. Почвам отнякъде. △ Почвам от нищо. // Прех. Разг. Пристъпвам към употреба, ядене и др. на нещо, посочено от допълнението; започвам1, начевам. — Като я почнем [къщичката] рекъл Хензел, — ще си направим богата гощавка. Аз ще изям едно парче от покрива, а ти, Гретел, можеш да си хапнеш от прозореца, той е сладък. А. Разцветников, С (превод), 28-29. Почвам десерта. △ Почвам втора кутия цигари.
3. Непрех. Със съюз да и следв. гл. Поставям, поставя се начало на действието, изразявано от втория глагол; започвам1, начевам. Козината на Балан се запаля и почва да гори, но той не усеща, а все върви наред с мама. Дора Габе, Н, 15-16. Като че някоя триглава хала смучеше хладните и бистрите ѝ струи, които почнаха немощно да се цедят от извора и жадно да се поглъщат от запалената земя. Елин Пелин, Съч. I, 166. — Англичанинът не само че ни даде пари, но обеща да ни достави и динамит, който скоро ще почне да пристига в София. Д. Спространов, С, 146. Откакто почнаха да са издават разни книги по родствения наш език, и българската книжевност зе да забогатева. У, 1870, бр. 1, 1.
4. Непрех. Със съюз да и следв. гл. Проявявам първите признаци на някакво състояние, качество; започвам1, начевам. Той бе почнал да линее от някаква си невярна болест. Елин Пелин, Съч. I, 206. Неприятелят беше отблъснат .. От тая минута боят явно почна да отслабва. Й. Йовков, Разк. II, 161. Оная година дадох пет-шест кила царевично брашно на трапезариите, че малко беше почнало да понагорчава. Чудомир, Избр. пр, 217. Въпреки многото влага в Анверс някои от дърветата бяха почнали да пожълтяват. П. Спасов, ХлХ, 9.
5. Непрех. За проява, чувство, състояние — имам или получавам начало; започвам1, започвам се, почвам се, начевам се, настъпвам, наставам. Когато почваше жетва, в къщата на Гераците настъпваше усилена работа. Елин Пелин, Съч. III, 11. Но дните минаваха, а войната, за която се говореше в началото като за нещо съвсем сигурно, все не почваше. Някои дори се съмняваха вече, че ще има война. Ст. Дичев, ЗС, 412. А в Люляково беше весело през тия дни ..: почнеше ли зима, почваха се и веселбите. Й. Йовков, Ж, 56. Селското вълнение бе почнало от преди месец. А. Страшимиров, К, 57. // С нареч. Имам начало с някакво каче‑
ство, някакви признаци, означени от наречието. Тази вечер почна лошо за Катя Романова. М. Грубешлиева, ПП, 13. В цирка — пълно. / .. Програмата почна шумно / с интересни номера. Ив. Радоев, КХЛ, 13.
6. Непрех. С предл. с или от. Пристъпвам към първото от някаква поредица, за да извърша нещо; започвам1. Веднаж ми попадна книжка стихове .. Изведнъж ми хрумна да науча няколко наизуст — тъй по-лесно минава времето... Почнах от първото. П. Вежинов, НС, 18. — Може малко да го поразгледаш [учебника по руски], а утре ела в нашия кръжок, ще почнеш от азбуката. К. Калчев, ЖП, 292. — Вие от що се боите? .. Ако решат [комунистите] да избиват, ще почнат с мене... Вчера един ми се закани, уж на шега. Д. Димов, Т, 543. Почвам обеда със салата.
7. Непрех. Обикн. с предл. от. Водя, имам началото си на, от определено място или от, в определен момент; започвам1. С него ние често нощувахме в дъсчената колиба край нашата ливада, дето почваха кукурузите. Елин Пелин, Съч. II, 61. От Оризово нагоре почват стръмнините. Дотам всеки влак върви спокойно. И. Бурин, НП, 8-9. Оттатък кулата на конака в ниското се виждаше църква .. Досами църквата почваше зид. А. Дончев, ВР, 35. Не почваме сега нали, / борбата ни е твърде стара. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 27.
8. Прен. Прех. Разг. Пристъпвам към нападки, кавга, упреци или бой с някого, на някого; започвам1. "Какви са, казва, тия стръмни пътища от тебе? .. Това не са пътища за хора, а за орли! Да вземеш, кай, да ги правиш по-равни, че като те почна!" Н. Хайтов, ДР, 179. Лилов още от вратата го почна: — Кого пита, че смени другаря Матев от председателското място? Ст. Марков, ДБ, 14. Долу, че да не те почна аз, нищо, че съм те кръстил! — пристъпваше втренчено към него бай Герго и надигаше здравите си, къси, набити ръце. Ст. Даскалов, СЛ, 78. Като видя тази глава на сеното си, каруцарят плесна с камшика и извика: — Отде домъкнахте тази краста бре? Я да я махате по-скоро, че като ви почна. ВН, 1961, бр. 3117, 4. почвам се, почна се страд. от почвам във 2 знач.
ПО̀ЧВАМ СЕ несв.; по̀чна се св., непрех. Почвам (в 5 знач.); започвам1, започвам се, начевам се. Още от нея вечер се раздадоха секиму ролите и подир една неделя се почнаха всяка вечер репетициите. Ив. Вазов, Съч. VI, 23. Изпод село се разнесе изведнъж, тънко и продължително, свирня от кларне, след малко удари тъпан.. Сватбата на Славка се почваше. Елин Пелин, Съч. I, 141. И почват се скръбни и тихи разговори. Й. Йовков, Разк. II, 145-146. По цяла България се почват театрални представления, и вършат те шумно своето дело. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 94. Женска чест — да бъде майка:/ а от майка свят се почва! П. П. Славейков, Съч. IV, 90. Не се почва работа с такова нежелание.