ПОЧВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀ЧВЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който се отнася до почва (в 1 знач.). Интересни наблюдения могат да се направят и върху разпределението на почвената влага в гората. Д. Воденичаров и др., ЕБ, 63. Климатичните и почвените условия на нашата страна са особено благоприятни за растежа и развитието на много лечебни растения. ВН, 1958, бр. 2225, 2. Благодарение на дълбоката си и силна коренна система слънчогледът добре използува влагата на дълбоките почвени пластове и по-добре от много други растения издържа на суша. Бот. V и VI кл, 1951, 137. Почвена ерозия.