ПОЧЕНВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЧЀНВАМ, ‑аш, несв.; почѐна, ‑еш, мин. св. почѐнах и почѐх, прич. мин. страд. почѐнат, св., прех. и непрех. Остар. и диал. Започвам¹; починам, почевам, започевам, започинвам, начевам, наченвам, начинам. Но в живота на народите биват такива моменти, когато обществото под напора на най-возмущающите собития пробужда са от застоялостта си и поченва да са движи. СПл, 1876, бр. 1, 1. Аз ся увлякох неусетно в тия размишления по повод на един земледелец. Главното ми намерение беше да ви разкажа историята на един земледелец, и ето че я поченвам. М. Балабанов, ДБ (превод), 10. Третята епоха на християнството поченва от деветия век и ся продължава до днес. Ч, 1870, кн. 4, 118. Вий ще видите, бе времената помежду тропиците са противоположни на нашите; тъй например лятото поченва през септемврия и са свършва през марта. С. Бобчев, ПОС (превод), 268. поченвам се, почена се страд.

ПОЧЀНВАМ СЕ несв.; почѐна се св., непрех. Остар. и диал. Поченвам; започвам¹, започвам се, зачинам се, начевам се, почевам се. У новите народи, които вървят по слънчовата година, началото на годината е постоянно и поченва се в един ден, който са избере за начален. Ч, 1871, кн. 7, 201. Пренасянето на Каравелова в Букурещ състави нова фаза в деятелността на наший знаменит литератор. От това време се поченват настоящите трудове на публициста, агитатора и книжовника. С. Бобчев, Н, 1881, кн. 1, 27.