ПОЧЕНВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЧЀНВАНЕ, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от поченвам и от поченвам се; започване, начало, зачинане, начеване, почеване. Тези законодателни промени [в бюджета] трябва да са гласоподават в полезно време пред поченването на 1877 г. и те ще служат още и за разискване и гла‑

соподаване на бюджетите за год. 1878. СПл, 1876, бр. 22, 86.