ПОЧЕРВЕНЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЧЕРВЕНЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; почервенѐя, ‑ееш, мин. св. почервеня̀х, прич. мин. св. деят. почервеня̀л, ‑а, ‑о, мн. почервенѐли, св., непрех. Ставам червен; зачервенявам, зачервявам се. Подсмихвахме ѝ се [на брезата], когато вятърът я събличаше, удивлявахме се, когато напролет от малките ѝ пъпки се развиваха листа, и умирахме от завист, когато наесен тези листа пожълтяваха, а след това почервеняваха. Н. Хайтов, ШГ, 164. Аз бях на вратнята, когато Мита мина край нас. Очите ѝ останаха в нашата къща. Поздрави ме и цяла почервеня от срам. К. Петканов, ЗЗ, 8. Беше ясен, студен ден.. Студът пронизваше аби, салтамарки, палта, носовете почервеняваха, бузите пламваха като божури. Г. Караславов, Тат., 211. Хоризонтът на изток почервеня и есенната зора не са забави да са покаже. З. Стоянов, ЗБВ I, 190.