ПОЧЕРНЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОЧЀРНЯМ, ‑яш, несв.; почѐрня, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Направям нещо да стане черно; зачерням, начерням. Сватбарите почерниха лицата си със сажди, втурнаха се да прескачат огъня, взеха да се търкалят в снега. Виковете и смеховете им раздрусаха нощта. А. Каралийчев, В, 45. Нямаше го оня черен пушек, който пълзеше над селото и го почерняше. Ст. Даскалов, ЕС, 363. А суховеят духал цял ден и цяла нощ и втори ден и почернил листата на дъба. Н. Каралиева, ЗБ, 27. Освен това сяка мома си омесва по един кравай .. и го фърля в пещта да се опече. Момата често пъти го вади, за да гледа да не би някак да го изгори или почерни. СбНУ IX, 1. — Да би дал Господ, Драгано, / я болест, я черна чума, / ..; снагата да ти посмали, / лицето да ти почерни. Нар. пес., СбВСтТ, 126.
2. Прен. Ставам причина някой да жалее, да бъде в черно, в траур; зачерням. Ами ако се разболея пак, ами ако умра... Защо да го [Лазе] почерня... Д. Талев, ЖС, 342. Зловеща мисъл пълзеше някъде из дълбините на ума ѝ [на Тинка] и не ѝ даваше мира — няма ли тази проклета война да я почерни на младини, да я остави ни мома с момите, ни невеста с невестите? Г. Караславов, Избр. съч. VI, 136. И в черната угар / вдовица заплака, / и тръгна след плуга / невръстен сирака. / .. Ех, зъл кръвопиец, / Цанков ни почерни! А. Босев, ДО, 45.
3. Прен. Направям някого нещастен, причинявам на някого зло, срам и под.; зачерням. — Дойно... Дойно!... Той ме разсипа мене, той — грях му на душа! И тебе почерни, снахо.. Той.. да стане убиец! Елин Пелин, Съч. I, 156. Знаеше [Салих] и това, че той [Лазаров] е пръв приятел на кмета. Ако го вземе на око, може да го уволни, да почерни къщата му. М. Марчевски, ГБ, 46. Но помнете, че с това вие не само погубвате сами себе си, но още и почерняте своята челяд — потомството си. НБ, 1876, бр. 20, 77. Недейте ме млада женѝ, / .., ако ли ма ожените, / ожените, почерните, / ще отида горе, горе, / горе, горе, Свето горе. // Правя нещо да е изпълнено с нещастие, мъка; зачерням. Ами ако не съм се родила жена, кой щеше да те пръкне тебе, гиди готованино, дето ми почерни живота, никакъв да се не видиш макар! Г. Караславов, Избр. съч. II, 74. И ти щеше край мен да страдаш повече от мен... Защо да ти почерня младините и да отровя живота ти. Елин Пелин, Съч. I, 86. Нали съм ти жена, дъщеря съм ти родила за хубост, всякак съм ти угаждала, защо искаш дните ми да почерниш! А. Гуляшки, СВ, 304.
4. Правя някого монах, монахиня; покалугерявам. — Харесва ми ученолюбието на тая калугерка — прибави той [Каравелов] тихо, като минаваше покрай Левски. — Жалко, че са я почернили. Ст. Дичев, ЗС I, 566. Ами вий знаете ли, че Викентий иска да хвърли калимявката?.. Кой го е почернил толкова младо? Ив. Вазов, Съч. XXII, 65.
5. Прен. Обикн. в съчет. с име, чест, лице и под. Посрамвам, опозорявам; зачерням. — Дяда ми го знае и почита цяло село. Неговото име ний да не почерним, стига ни. П. Тодоров, Събр. пр II, 12. Как е могло чедото му тъй да постъпи, че да почерни честта му? К. Петканов, ОБ, 89. Ти [Кремена] си хубаво момиче, знаеш, че не съм ти почернил челото, ще се задомиш. А. Каралийчев, НЗ, 52. — Покойният тате нали ни казваше, че дядо Бръчков проклел сина си и се отказал от него, когато го уловиха в обира с другите? — Та можеше ли инак!
Той почерни лицето на баща си, най-почтен търговец! Ив. Вазов, Съч. XVIII, 97. — Не думайте, бе люде, не думайте неверни слова. Кажете де, кажете добра дума за кротката невяста. Че как ще е вещица доброто чедо?.. Ох, майчице, света Богородице, почерниха добрата булка. М. Смилова, ДСВ, 107.почерням се, почерня се I. страд. от почерням. почерням се, почерня се II. възвр. от почерням в 1 знач.
ПОЧЀРНЯМ СЕ несв.; почѐрня се св., непрех. 1. Ставам черен, тъмен; зачерням се1. Небето изведнъж се почерни и започна страшна буря.
2. Прен. Понасям голямо нещастие и изпадам в дълбока скръб, жал, покруса, в състояние на траур, жалейка (поради загуба на близък или нещо много мило, ценно). Като мълния екна страшната вест — Найден хвърлил Янка в кладенеца! .. Почерни се къщата им. Като живи мъртъвци ходеха и тримата из нея. Г. Райчев, ЗК, 125. — Много се майки разплакаха, много се къщи почерниха по нашата покрайнина. П. Тодоров, Събр. пр II, 199. Една война току-що беше минала като градоносен облак над всички глави. Почерниха се сума къщи, почерни се България. Г. Райчев, В, 31.
3. Прен. Ставам причина за своя нещастен живот, обикн. като се оженвам, омъжвам. — Мале, отърви ме, почерних се, мале! зарида Моню и отпусна се безсилен на майчини си гърди. А. Страшимиров, А, 572. И хубавият момък се изхаби, та стана нищо и никакъв, и чедото ми се почерни, и мен дните ще се скъсят. Т. Влайков, Съч. II, 28. Как да земе дърти Кузда?/ Как да се почерни? Ив. Вазов, Съч. IV, 79.
4. Ставам калугер, обричам се на монашески живот, за което по-късно съжалявам. Някога бях дете, после станах глупак, като реших да се почерня в манастира. Т. Харманджиев, КЕД, 142. — Утре ли се подстригва? .. И като си помислиш за какво се почерня тъй млада и зелена, по причина на кого? Ив. Вазов, Съч. XX, 54.