ПОЧЕРНЯНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОЧЀРНЯНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от почерням и от почерням се; зачерняне1. На другия ден започва спонтанно събиране на българите в черквата им и те отново я обличат цялата в черно — отвън и отвътре черквата и метохът да се обличат в траурна премяна, което трябва да символизира овдовяването и почернянето на цял народ. Т. Жечев, БВ, 322. Драгота .. отиде калугер в "Клепалото".., никой не помисли, че почернянето на Драгота е в някаква връзка с дъщерята на Димчо-кехая. Й. Йовков, СЛ, 40-41.