ПОЧЕРПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЧЀРПВАМ¹, ‑аш, несв.; почѐрпя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Нагостявам, черпя някого с питие, храна и под. (обикн. гост или по някакъв приятен, радостен случай, от благодарност и др.).- Е, домакине, дотегнахме ли ти вече? — Как... — раздвижи се Андрея и скочи: — Аз още не съм ви почерпил от най-хубавото вино. Д. Талев, ПК, 209. — Аничка не ме поглежда. Да рече: "Ела, Илия, влез в къщи да те почерпя едно кафе." — Нищо, ни дума. Мълчи. Й. Йовков, ЖС, 80. Тя [баба Друмевица] сегиз-тогиз се поотбиваше у дома и баща ми заръчваше да я почерпат с винце или с ракийца. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 28. — Ти имаш ли цигари? Почерпи ме, ако не ти се свиди. А. Гуляшки, Л, 83. Ева сватбата че иде. / Посрещнала ги Дафинка — / сякому ръка целува / и го с ракия почерпи. Нар. пес., СбНУ XLVI, 114.

2. Черпя някого с храна, напитка като плащам сметката в заведение. — Ела по-напред да те почерпя един чай. Ей там наблизо има топло кафене. А. Каралийчев, ПГ, 33. Тичал е [пъдарят] по кърищата да пази имота на хората, а когато вечер се е връщал по тъмно, изморен и пресипнал от викане, минавал е покрай кръчмата, дано някой се сети да го почерпи с ракийца. К. Калчев, ПИЖ, 73. Стремски влезе в салона, здрависа сестрите и майка им и предложи на Драга да я почерпи с прохладително в бюфета. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 57. Той никога не влазя в кръчмата, за да почерпи приятелите си. Л. Каравелов, Съч. II, 24. // Разш. Предлагам на някого развлечение, за което аз плащам. От радост той беше предложил днес на Митка да го почерпи,.. — с едно водене на цирка, като плати входа от скромната си економийка. Ив. Вазов, Съч. XXV, 105. почерпвам се, почерпя се страд., възвр. и взаим. Майсторите покриха къщата, получиха си парите .. Иванов ги изпрати до улицата. Като се скриха зад черницата се сети, че трябваше да се почерпят. Сл. Македонски, ЕЗС, 152. — Пароци, пароци дай! — хилеше се той. — Аз самичък ще си се почерпя! Г. Караславов, Избр. съч. II, 120. Нягол и Гицата се настаниха под вековен бряст, извадиха бъкелче с ракия и по няколко пъти един друг се почерпиха. К. Петканов, ЗлЗ, 256.

ПОЧЀРПВАМ СЕ несв.; почѐрпя се св., непрех. 1. Вземам си от питиетата и храната, които някой ми предлага за угощение, за почерпка (обикн. при гостуване, по някакъв повод или при изразяване на благодарност или задоволство, радост от този, който черпи). На излизане гостите минаваха през кабинета. Там бяха сложени на преустроената писалищна маса и на още една маса най-разнообразни студени закуски .. и гостите .. се почерпваха на крак, преди да си отидат. В. Влайков, СбЦГМГ, 323-324. От мазата изкарали ракия, вино, един грабнал окачената на стената гъдулка — и когато отворили на побеснелите заптии, друго не останало, освен да се почерпят и те за здравето на младите. Ст. Дичев, ЗС II, 469.

На поднос от червена мед .. тя поднесе сладко с две чаши вода. — Да се почерпите .. — весело каза тя. Д. Спространов, С, 183. — Това са бонбони! — каза той [Тороманов] добродушно и бързо ги пъхна в ръцете му [на Пешо]. — Да се почерпиш! П. Вежинов, СО, 44. // Хапвам или пийвам за удоволствие обикн. нещо сладко, приятно (алкохол или друга напитка). В кръчмата влезе Алекси .. Е, хора сме, човек ще се почерпи с тоз, с онзи, то още нищо не е. Й. Йовков, ЧКГ, 157-158. Обикновено след работа отивам в сладкарница да се почерпим. Искаше да се готви добре за работниците, да се почерпват с ракия. Й. Йовков, ЧКГ, 77.

2. Купувам си нещо за ядене или пиене с чужди пари, за чужда сметка. По три пъти пращаше да викат разсилния. — Бай Симоне, ако има нещо за мене, донеси ми го, начаса. — И му даваше да се почерпи. Г. Караславов, Избр. съч. I, 76. А Ставри .. остави под чинията една петолевка (да се почерпи човекът!) и тихо изскочи на двора. А. Гуляшки, ДМС, 80. Тя учителствува за пръв път .. Вчера даде на своя покровител, председателя на училищното настоятелство, двеста лева да се почерпи с другите. Елин Пелин, Съч. IV, 166.

3. Разг. Пия, обикн. повече от необходимото; понапивам се, попийвам. — Мълчи! — тихо каза Йоската. — Какво е станало! Нищо не е станало... Почерпихме се малко... Главата ме боли. — Ама аз нищо... — Жената млъкна. Ив. Венков, ХКН, 49. Скоро обаче лекарят съобрази, че той трябва да живее и занапред.. Започна да играе и на карти, да се почерпва по кръчмите и ресторантите.Й. Гешев, ВТ, 105. В много от заведенията се събират само мъже. Като се почерпят достатъчно, те започват да пеят. ЖД, 1967, кн. 12, 6. Помислих си: да не би да се е почерпил предварително, докато ме е чакал? Но Тома не е такъв човек, дето ще седне да пие сам. А. Гуляшки, ЗР, 117.

ПОЧЀРПВАМ², ‑аш, несв.; почѐрпя, ‑иш, мин. св. ‑их и ‑ах и (остар. и диал.) почѐрпам, ‑аш, св., прех. 1. Вземам, извличам нещо от някакъв източник (обикн. вода, суровини и под.). Само разнообразната, смесена храна обезпечва принос на всички видове белтъчини, от които организмът ще си почерпи строителен и обменен материал. ПН, 1932, кн. 4, 53. Тихий и приятний вятър, като разливаше ароматна миризма, що почерпваше от разноцветни цветя, извещаваше приближаването на нощта. В. Друмев, НФ, 7.

2. Прен. Получавам, придобивам, сдобивам се с нещо, извличам от някъде или от някого нещо. Защото загадката на живота е в дейността, което понятие почерпваме из самонаблюдението, а не от сетивните възприятия. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 41. Райна само въздишаше. Тя не знаеше що да чини, кому да си изкаже, от кого да почерпи бодрост. Ив. Вазов, Съч. VIII, 101. Черковниците и даскалите бяха пак онези, към които емиграцията се приближи, за да почерпи от тях жизненост. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 216. В съчиненията на Раковски се е възпитало цяло поколение.. В тях то е почерпало съзнанието за своя дълг. К. Величков, Събр. съч. VIII, 13. Дядо Петко Ковача е най-старият жив деятел от това време. Навсякъде из селата едногласно ми препоръчваха да позапитам него за въстанието от 1850 г. .. От него съм почерпил почти всичките сведения. СбНУ II, 100. почерпвам се, почерпя се, почерпам се страд. Това е сила, която не се свършва, от която може да се почерпи само възторг и гордост. Д. Немиров, Д, 52. Сведения зя живота му могат да се почерпат така също в многобройните бележки, с които са изпъстрени всичките му литературни произведения. К. Величков, Събр. съч. VIII, 7. Известията за живота и подвигите на Александра Македонскаго са почерпват преимущественно у гръцките и латински историци. Н. Михайловски, РВИ (превод), 175.