ПОЧЕТНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀ЧЕТНО нареч. Остар. С почит, с уважение. Командантинът Соколов,.., почетно застана пред войводата и му рапортира за състоянието на града. З. Стоянов, ЗБВ II, 55. Само моите съседи / всички вече са на крак, / сам колата в двора реди / весел свекърът дъртак. / Шета старата свекърва / и разправя нещо с смях,/ младата им снаха Яна / стои почетно до тях. Елин Пелин, Съч. V, 130-131. Попът почетно по славянски ни прие. Там ядох и пих тъй охотно, щото дори си припомних бащиното огнище. Ст. Ботьов, К (превод), 192. Седнаха сичките, седнаха и слугите, които стояха почетно при вратата. Н. Бончев, ТБ (превод), 12.