ПОЧИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀ЧИВ м. Диал. Почивка, отмора, отдих. Вредом работата вървеше без отдих, без почив. П. Тодоров, И I, 98. Борил съм се, уморен съм,/ почив искат ми гърди. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 257.