ПОЧИВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОЧЍВАМ, ‑аш, несв.; почѝна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. 1. Намирам се, стоя в покой, не правя физически усилия или не работя, за да ми мине умората, да възстановя силите си; отдъхвам. Вижда стареца една чешма,.., ръси си студена вода на главата, поседва да почине малко на кьошка около шадравана и пак закрачва напред. Ал. Константинов, Съч. I, 285. Тази сутрин Росица излезе много рано от къщи,.. Цялата седмица все така рано излиза внучката му и късно се прибира. Кахъреше се дядо Гуни. Кога спи това момиче? Кога почива? С. Северняк, П, 12. Стройна се Калина вие над брега усамотени,/ кичест явор клони сплита в нейни вейчици зелени./ Уморен, под тях на сянка аз отбих се да почина / и така ми тайната си повери сама Калина. П. П. Славейков, Избр. пр. I, 123. Повечето млади жени в първите месяци на трудността си биват някакси сънливи и омаломощени, та твърде много обичат да лежат и да почиват. Й. Груев, КН 7 (превод), 10. Утром работи, денем почивай, вечер поспивай. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 189. // Отпускам се, обикн. лежа, спя кратко време, за да се отморя. Там скрит между сухия храсталак, той се протегна на гръб, за да почива. Ив. Вазов, Съч. XXII, 157. След изобилния, добре сервиран обед, от който дори Лихтенфелд остана доволен, господата се оттеглиха да починат. Д. Димов, Т, 211. В тишината на слънчевите следобеди, когато пътниците спят в кабините си или почиват по пейките и шезлонгите на палубата, откъм залата за музика неочаквано се разнасят звуци на пиано. Св. Минков, ДА, 378. ● Обр. В игра стихийна уморени / почиват яростни вълни. П. Яворов, Ст, 60. Снегът бе престанал; под бяла покривка почиваха крехките кълнове. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 167. Цяла природа почива./ Млъква гората, полето заспива. Ив. Вазов, Съч. II, 17.
2. Разш. Не работя редовната си работа известно време, в определен период, обикн. за да се отморя или защото нямам сили, възможности по някаква причина. Напоследък той често се оплакваше от задух и сърцебиене .. Въпреки че отношенията им .. бяха станали твърде студени и напрегнати, Кайряков чувствуваше постоянна и дълбока жалост към него и сам му предложи да замине. — Полекувай се месец-два, почини! — съветваше го той. А. Гуляшки, СВ, 211. То на други бащи, дето не са направиле зарад децата си, е дадено да се разслабат на старост и само да почиват и да си добруват. Т. Влайков, Съч. II, 77. "Ех, не се коси, невясто: — / я моя Дивисил... Не свърта го на място / от месеци насам!" Тук другата подзе:/ "И цялата рода е турил на нозе, — / и аз на старини не мога да почина.../ а по баща си пък и тримата ми сина. П. П. Славейков, КП ч. III, 11.
3. Прекарвам известно време на приятно място, обикн. сред природата (море, планина) или в пътуване и приятни занимания, за да възстановя физическите и психическите си сили, да се развлека. С милионите издигаше големи къщи,.., почиваше в прекрасни собствени вили на най-личните места в първокласните курорти. Г. Караславов, Т, 3. Почивам главно на море.△ Къде ще почивате това лято? △Почивам два-три пъти в годината.
4. Обикн. св. Умирам. Двете му дъщери бяха женени в далечни села, а бабичката му дали от мъка по сина си, или от някаква болест, почина преди шест години. И. Петров, НЛ, 44. Праведен живот живя тя, затова и почина като праведница. Т. Влайков, Съч. II, 201. Умря баща ми, почина мама и аз трябваше да чакам чужди залък. Г. Райчев, Избр. съч. I, 164. Станка гледа сичките тук събрани, само едната нейна майчица няма; тя запита плачешком баща си и вече разбра, че тя откол е починала и лежи в черната земя. Ил. Блъсков, ИС, 122.
5. Само несв. За покойник — лежа умрял, погребан съм. "В тази гробница почива Ирена, царица българска,.. На мермерна плоча бе всечено с длето на ваятел това. Н. Райнов, ВДБ, 97. В тоя малък гроб .. почива младият монах Еникий. Елин Пелин, Съч. IV, 84. Ела сам да идем до гроба./ .. Дядо сне шапката си и заговори плахо,.. — Ту‑
ка почива Матейчо, нашият спасител, синът на ковача Гердан от Славяново. А. Каралийчев, СР, 116-117. И никой върху гроба, дето ще почивам,/ сълзи за мен не ще пролей. Ив. Вазов, ИГП (превод), 24. // За мощи, прах на покойник и под. — положен съм, заровен съм. Тук почивали [в царската църква] мощите на светицата [св. Параскева], които по поръка на Иван Асен II били пренесени в Търново. Ст. Михайлов, ЕБС, 98. В един ъгъл стои четвероъгълно зидче, като седалище; то стои над мястото, дето е бил гробът на светеца, в който дълго време са почивали останките му. Ив. Вазов, Съч. XV, 35. "Доколкото е известно — пише Д. Мамарчев — костите му почиват в гробищата на една малка гръцка черквица в градчето Самос". Н. Ферманджиев, РХ, 34. Ние имаме херои, наша народна гордост .., на малко от тях са знае, где почива священният прах. З. Стоянов, ЗБВ I, 4.
6. Книж. Само несв. в 3 л. ед. и мн. С предл. на, върху. Основавам се, базирам се. Не забравяйте нито за миг, че всяка любов трябва да завърши с брак, както и всеки брак трябва да почива на любов. Ас. Станоев, П, 79. Дружбата помежду им почиваше повече върху стремежа у двамата да намерят общочовешки език, чрез който биха могли да се разберат и хора с различни възгледи. Сл.Боянов, СК, 157. Както всичко друго в живота, тъй и всички занаяти в Родопите здраво почиват на стари традиции и установени правила, предавани по предание от поколение на поколение. Ст. Шишков, РН, 1905, кн. 4, 169-170. почива се, почине се безл. — Тук се почива превъзходно, госпожо! Нали знаете, диетичната кухня е много добра, условията за почивка са идеални! Н. Каралиева, Н, 105. Строгите дотогавашни нареждания за съня и почивката са нарушени. И никой не иска да се подчини на заповедта да се почива. Г. Караславов, ПМ, 58. Тъй спокойно може да се почине на топлото слънце. Й. Йовков, Разк. II, 176.
ПОЧЍВАМ СИ несв.; почѝна си св., непрех. Почивам (в 1 знач.). Тия градини на овошки, зеленчук и цветя, обладават по една дъсчена колибка, в която на хлад си почиват през жежките часове на деня Божиите человеци. Ив. Вазов, Съч. XV, 43. Потерята връхлетяла върху им, когато си били легнали да си почиват, затуй не сварили да се качат на конете си, и хукнали да бягат пеш. Й. Йовков, ЖС, 84. Часто ми става лошо; не съм още изпитал от что е това, ако е от работата ми, то ще ся познае сега по празниците, като си починем. АНГ I, 386.
◊ Почивам на (върху) лаврите си. Книж. Задоволявам се с постигнатото и не се стремя към нови успехи, към нови постижения. Оставаха ѝм две неща да изберат, за да не умрат от глад. Или да се втурнат с оръжие в България... или да крадат. Но Тотю вече почиваше на лаврите си, Панайот блаженствуваше в Сърбия, а Хаджи Димитър отдавна беше умрял на Бузлуджа... Оставаше второто средство: да крадат. Ив. Вазов, Съч. VI, 10. Този световноизвестен войнствуващ философ, носител на много и различни най-високи отличия, не почиваше на лаврите си, а работеше до последния си дъх. Отеч. 1977, кн. 10, 2. Почивам в мир. Книж. Само 3 л. ед. и мн. Употребява се, когато евфемистично се говори за покойник. Тогава какво е станало с финансовите средства, отпуснати за първото плаване? По този въпрос би трябвало да попитаме самия Веспучи, но той отдавна почива в мир в севилското гробище и няма възможност да дава красноречиви писмени обяснения. П. Незнакомов, СбХС, 256. Гърмят камбаните. Що мрамори стърчаха, / на правоверни где почива в мир прахът — / и те налягаха вековен сън да спят. К. Христов, ХЗ 1939, 120.