ПОЧИВАНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЧЍВАНИЕ, мн. ‑ия, ср. Остар. Книж. 1. Почиване, почивка. Но почиванието е истина приятно, кога му ся наслаждаваме подир доволно отруждение. С. Радулов, НД, 17. Цял наш живот се разделява на почивание и на делание (работание):.., и вкратце да речем, почиванието е като сладост на труда. Й. Стоянович, ДСС (превод), 34. Мий християните начнаваме седмицата в понеделник: а неделята е за нас ден за почивание. Ем. Васкидович, ПП (превод), 71. Ако ся своеволно занимават в почиванията от своите чястни занятия с неговите [на читалището] интереси,.., това не дохожда ли от мисълта им, че от него излиза общенародна полза. Ч, 1871, кн. 7, 514.

2. Смърт. Макар че отколе са чакаше да са чуе смъртта на тойзи стар цар, много сърца са наскърбиха, щом приеха първото известие за почиванието му. Лет., 1876, 18.